Кътчета из Родопите, които ще запленят сърцето ви

Автор niramartravel 27/01/2022 1 Коментар

Планината е една от най-богатите на природни и културни забележителности у нас

Огромна, потайна, магична, древна – Родопа планина е едно от най-красивите и запленяващи с енергията си кътчета в България. Неслучайно тя е позната от векове като Свещената планина. Може да няма бърдата на Рила или хребетите на Пирин, но носи в себе си една особена душевност, която като че ли не може да бъде открита никъде другаде. Тук ще се сблъскате с омайна смесица от скални форми, светилища, окултни храмове, водопади, мостове, извори, меандри и китни родопски селца и градчета, пазещи предания от минали времена и невероятни гледки. Забележителностите, които може да посетите тук обаче, буквално са безброй, затова от „Монитор“ сме подготвили някои основни спирки, които не бива да изпускате.

В случай че никога досега кракът ви не е стъпвал в Родопите, най-добре е да се запознаете с планината, като първо посетите някои от по-емблематичните места тук. Без съмнение чудесен старт на вашето приключение би било Тракийското светилище в село Татул

което се смята за едно от най-величествените мегалитни паметници, открити по нашите земи. Сгушено на около 200 м от селото и на около 15 км от Момчилград, то представлява скален масив, а върхът му – пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец. Датиран е от края на V и началото на ІV хил. пр.н.е., а за това свидетелстват намерените глинени съдове в региона. Една от прочутите хипотези е, че хълмът е служел като светилище, посветено на самия Орфей, но до ден днешен това не е било доказано със сигурност. Въпреки това светилището без съмнение е магнетично място, което завинаги ще се запечата в сърцата ви.

Друга забележителност, която ще грабне сетивата ви е Белинташ

– едно от онези кътчета, които някак те зареждат, когато си там. Разположено в землището на с. Сини връх, то представлява платовидно скално образувание с дължина 750 м, ширина от 30 до 50 м и височина приблизително 35 м. Изградено е от вулканогено-седиментни скали и именно оттук идва името на мястото, което означава бял камък. В резултат от специфичното изветряване на скалата са образувани живописни форми. Интересното на Белинташ е, че историята на мястото е много оспорвана. Според някои това е площадка за кацане на НЛО, а според други е много важен религиозен център за тракийските племена, които са обитавали тези земи. По-конкретно, някои учени считат, че върху скалата е съществувало древно светилище на Сабазий – бога на тракийското племе беси. В горната част на скалния масив пък има интересни щерни, както и изсичания в скалите, които приличат на големи кладенци. Като добавим невероятната 360-градусова панорама, която се разкрива от тук, ще осъзнаете, че не се намирате на обикновена територия…

Когато говорим за най-хубавите места в Родопа планина, разбира се, няма как да пропуснем

и пещерата Дяволското гърло край Триград

която привлича туристите с тайнствената си красота, множеството легенди, които разпалват въображението и ревящата стихия на подземния водопад. Всъщност именно последната е основната причина, поради която всяка година тук се стичат хиляди. Водопадът е най-високият на Балканите и е образуван от забележителните падащи в 42 м пропаст води на река Триградска. Заради оглушителния грохот, който се създава, залата, която е втората по големина пещерна зала в България, е наречена Бучащата зала. А ако се чудите защо пещерата носи името Дяволското гърло, причината се състои именно в една от многобройните легенди за мястото. Както разказват местните хора – нищо, попаднало в подземния лабиринт на пещерата, не излиза от там, така че имайте предвид и това, когато крачите по влажните й скали. Всъщност една от легендите не подминава и Орфей. Според нея той слязъл към недрата на земята тъкмо тук в Дяволското гърло, за да търси своята любима Евридика в подземния свят на Хадес.... Най-голямата мистерия в тази пещера обаче и до днес си остава подземната река, чийто край остава неизвестен и до днес.

И докато още сме на дяволска вълна, предлагаме ви да продължим нашето пътешествие с Дяволския мост, наричан още Шейтан кюприя

Разположено в живописен пролом на около 10 километра от град Ардино, съоръжението е издигнато в периода 1515-1518 г. от строителя уста (майстор) Димитър от Неделино и вече повече от 500 години водите на Арда се разбиват в основите му. То е изградено върху останки от по-стар римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа, като и днес остава неразкрита тайната за стабилността на конструкция, сякаш неподвластна на природните стихии и промените през вековете. Мостът се извисява на 420 метра надморска височина, а от двете си страни е ограден от стръмни склонове, достигащи до 800 метра, които правят гледката край него още по-внушителна. Когато застанете пред него, сами ще разберете защо се нарича така. А освен да се полюбувате на гледката, тук бихте могли и да си починете от дългото странстване из Родопите, тъй като в непосредствена близост до моста е изградена туристическа инфраструктура за отдих и пикник.

Съвсем не далеч от него ще откриете и друго прекрасно кътче, което ще ви заплени в тишината и спокойствието си – изоставеното село Дядовци

То се намира на 5-6 километра от Ардино и именно на път към моста в него се отбиват туристи, които се разхождат край разрушените къщи, правят няколко снимки и си заминават там. Допреди 40-50 години това чудно красиво родопско селце е било изпълнено с живот и красота – в него са живеели около 400 души, разпределени в 60 къщи. Имало е начално училище, кметство, месчид, детска градина и читалищен салон, в който се провеждали младежки забави и се прожектирали филми. Днес освен туристите, от време на време могат да се видят стада овце и крави, докарани от някой пастир от съседните села и с това, общо взето, посещаемостта на селото се изчерпва. Но макар и изчезнало, споменът за селцето все още съществува – табелата за начало на с. Дядовци е малко след края на Ардино и обозначава новото село със същото име.

Още едно потънало в    глухотата на природната омая е едно местенце,

носещо звучното име село Лисиците. То не е необитаемо, но е буквално откъснато от света и е свързано с цивилизацията единствено с един въжен мост над язовир "Студен кладенец". Не е обикновен мост, а най-дългият въжен мост у нас с дължина от 260 метра. Той сякаш свързва света, който познаваме, с място на тотално безвремие. Съоръжението е здраво захванато със солидни снопове стоманени въжета, но минавайки по него ще усетите, че се клати и именно това плаши много от туристите. В случай че обаче се осмелите да минете, имайте предвид, че от единия до другия край на моста се преминава за около 7 минути. Няма липсващи дъски, но и наличните отдавна не са подменяни, така че не тичайте по моста, а преминете с нормално темпо. Все пак няма за къде да бързате – около вас царува песента на природата и нейното безвремие. Само с един поглед ще обхванете вездесъщи зеленини, интересни скални образувания, малки острови, преминаващи рибарски лодки, прелитащи птици и язовирна идилия.

А за финал на нашето родопско пътешествие какво по-добре от харизматична гледка отвисоко над един от най-големите язовири у нас – Въча

Панорамата се открива от екопътека Чилингира, която е изградена в непосредствена близост до едноименния комплекс. По дължината й са обозначени пет основни гледки, като, разбира се, последната е най-зашеметяваща. Дължината на цялата пътеката е по-малка от 2 км (1976 м) и не е много стръмна, което я прави подходяща за всички възрастови група. Средно отнема по час, час и половина на отиване, но всичко това без съмнение си заслужава, тъй като на финала пред вас ще се открие пленяващ пейзаж, който ще ви остави без думи. А най-хубавото е, че наоколо има много места, където да се разположите, да си отдъхнете от пътя и да се насладите на това уникално място. Ще видите тюркоазено-синия язовир "Въча", простиращ се между зелените планински масиви наоколо, а също и много малки къщички, плаващи над водата. Впрочем престоят в някоя от тези китни къщурки, които буквално се намират в средата на язовира, може да се превърне в едно приключение само по себе си

1 Коментар

Siamak:
15/06/2022, 10:48:24 PM, Avatasvir.com
Отговори

Иран Как мога да намеря вашия

Напиши коментар